(The Bellelli Family 1, by Edgar Degas) Между снизходителност и

(The Bellelli Family 1, by Edgar Degas)

Между благосклонност и авторитет 

Авторитетът няма добра известност. Обикновено се смесва с авторитаризма. Впрочем към този момент споменахме, авторитаризмът е реакция на неналичието на престиж - той става еквивалент на строгостта, даже на злината. Злината е демонстрация на садизъм, който се упражнява по отношение на най-слабите - домашните животни или братята и сестрите в фамилията. Обаче парченце садизъм е нужна за всяка активност, колкото и малко динамична да е тя, и индивидът, който се опасява от сходен естествен садизъм не би дръзнал нищо повече да подхваща. По същия метод същинският началник употребява способността си за мощно влияние, с цел да увлече подчинените си към избрана задача - той не го прави за лично наслаждение и е приет от тези, които му се подчиняват.

Същото е и при родителите - тези, които са уверени в себе си, имат естествена власт, другите, които се опасяват от личното си принуждение, се сдържат, с цел да избухнат по-късно. Впрочем, децата пораждат у родителите разнородни усеща - най-чистата обич е последвана от време на време от най-мрачни усеща. Самият Франсоа Мориак се изненадал от себе си, че проклина внуците си, чиито крясъци нарушавали покоя на неговото леговище в Малагар. Няма нищо срамно в това. Понеже постоянно действителността (писането да вземем за пример за Мориак) пречи на положителното съгласие, което нормално доминира в детството. Със своя конвой от повели, юношеството наложително донася разкол. Пубертетът, да кажем, изненадва всички протагонисти и вкарва съвсем неизбежния раздор на безоблачните връзки родители-деца. Представете си фактически една любовна връзка - толкоз по-интензивна, колкото е по-лишена от всякаква реализация, в резюме - чиста, без обаче да е безплътна, тъй като тя е съпроводена от продължителни физически контакти - ласки, милувки, обятия. Тази идилична връзка е надживяла материалните случайности, ревностите от всякакво естество и дори бурите на взаимния живот. Нищо в последна сметка видимо не би могло да постави завършек на тази обич, толкоз тя наподобява безконечна и тя е такава, щом се назовава синовна любов.

Но един ден, като че ли инцидентно, привидно безобидна фраза, произнесена от някой от двамата родители, прекъсва порива. Като взема за претекст някаква телесна смяна, дължаща се на пубертета, тази фраза афишира края на въпросното отношение. Естествено, общият живот продължава, раздялата не е непосредствена, само че от този ден насетне нищо няма да бъде както преди. А, да несъмнено, привързаността остава - „ ние вечно сме твои родители “ - тъй като родителите ненадейно се оказват още веднъж солидарни. Но юношата се усеща самичък и го претърпява като изменничество.

И то е такова! Чрез какво знамение желаете пубертетът самичък да разтвори предходната обич, да извърши още веднъж с нея новопоявилия се младеж, с цел да го концентрира по-късно върху нов обект (в расинианския смисъл)? Да се сложим на неговото място - жертва на измяна, вие търсите помощ, само че се натъквате на подобен консенсус, че не дръзвате дори да се оплачете - приятели, довереници, другари, възрастни, всички намират това за обикновено. Единствено психолозите, без съмнение…, само че кой върви да се среща с психолог на 12 години? И след това - да се срещнеш с психолог или психоаналитик, това удостоверява, че вашето искане е ненормално, болнаво, може би дори бясно! Остават ви две позволения - угнетеността или протеста - при изискване да премълчите основанието за това, несъмнено. И точно по този начин стартира това, което се назовава юношество.

Родителите, от своя страна, си дават тип, че нищо не схващат. Или по-добре, те не престават да ви се усмихват и да се оплакват дори, че не ги целувате към този момент - какъв връх единствено! Това в действителност потвърждава, че възрастните са лицемери, които ви учат да бъдете лицемери, с цел да станете като тях. Не знаейки какво да вършиме с вашата обич, вие бихте били подготвени да я дадете на който и да било - на бедните, на съседа по чин, на този учител единствено тъй като е друг, и дори да я преувеличите в пристрастеност към някой кумир, без значение кой. Що се отнася до родителя, който ви е изменил, когато мислите за него или за нея, вие изпитвате изблик на мигновена и мощна гняв, която се колебаете да назовете ненавист.

Сега заемете мястото на родителя. Счита се за безспорно, че би трябвало еднообразно да обичате всичките си деца. Обаче едно от тях ви е избрало. Всички са съгласни и вашият сътрудник го приема. Това е точно детето, което ви разрешава по-добре да понасяте фамилния си живот, което отмъщава за вашето детство, което оправдава вашето битие на земята. То е дискретно, обичащо, деликатно - нуждае ли се същинската обич от доказателства, които да бият на очи? По-малко взискателно от ухажор, то също по този начин е и по-малък лакомец. Наистина има и сложни моменти, при раждането на най-малкото дете да вземем за пример - вие сте помислили, че то се е ядосало от това. Впрочем, то се е разболяло, което ви е разтревожило и е изискало цялата ви обич. После всичко си е пристигнало на място - последното дете наподобява изцяло на вашия сътрудник и прочее се нуждае от вас доста по-малко, в сравнение с предходното (предходните) в същата възраст. Караниците, възниквали епизодично, в никакъв случай не са продължавали дълго. 

Но в един прелестен ден всичко се трансформира. Вашето дете ви се е сторило друго, друго. То е наченало някакво сърдечно придвижване, което внезапно е сподавило. Погледът му ненадейно се е помрачил, без да знаете за какво. Или пък размишлявайки, вие изпитвате един ден неизвестно какво неясно възприятие, което неотложно забравяте. А сетне се случва и оня сън, който бихте предпочели да не си припомняте и който не посмяхте да разкажете на никого - няма да се срещаш с психоаналитик единствено поради един сън, въпреки всичко! После направихте в действителност идиотска записка, нещо от сорта: „ Виж ти, това е началото на пубертета “, или още: „ Ето, неприятностите стартират! “ С една дума, детето ви е укорило с цялостно право, само че както се споделя: злото е сторено. И не щеш ли прелестният ви сън е завършил - това е началото на юношеството на вашето дете.

В реалност нещата не би следвало да бъдат толкоз откроени. Възпитанието на детето е белязано от стадии, които постоянно би трябвало да му припомнят, че не е единствено с единия от родителите. Другият брачен партньор за благополучие е тук, с цел да му го потвърди. Братята и сестрите вероятно му го демонстрират също. Но взаимната мощ на някои усеща подценява тези действителности и точно тя ще подхранва юношеската рецесия. Въпросната реципрочност даже ще забърква споровете. Юношата се намира в удобно състояние тогава да насочва упреци към родителите си - те нормално са прекомерно затруднени, с цел да им отговорят! И по тази причина е невероятно да се вземе едната или другата страна. Всъщност юношата е бил образуван от своето образование и пубертетът единствено демонстрира обосноваността на предходните стадии.

Фазата на опълчването сред 14-ия и 24-ия месец е един подобен важен образец. В нея детето осъществя първата си демонстрация на самостоятелност в това време, в което то придобива (случайност ли е това?) основите на езика. Някои родители, вместо да се радват на съпротивата, която им оказва малчуганът и да й се усмихват, я изживяват като драма. Те реагират било посредством увеличение на напрежението (и животът става пъкъл, тъй като детето търси все пак да се утвърждава), било, тъй като са парализирани - като се пробват по всевъзможен начин да удовлетворят тиранина си или да заобиколят компликациите с лукави хитрости. Това не наподобява ли към този момент на метода, по който някои родители се отнасят с юношата?

Едиповият комплекс е различен главен стадий. Кой не е чувал по какъв начин някое малко момченце подрежда, че по-късно ще се ожени за майка си, а някое момиченце - за татко си? Това не безпокои засегнатия родител, а сътрудникът му го намира за очарователно. Подобни заявления са повече или по-малко уверени - детето добре си дава сметка за обстановката, в която се намира. Случва се обаче неговото изказване да крие същинско разбиране, най-много в случай че, без да го допуска, родителят отговори на желанието му, с цел да компенсира съпружеските си компликации. А неналичието на изрично опровергаване може да трансформира Едиповия комплекс в нестабилен и да направи по този начин, че неговото наново активиране през юношеството да провокира претенции за обич или за превъзходство, които са изключително сложни за превъзмогване тогава.

Трябва да се добави, че даже и когато са осъществени сполучливо, тези стадии не трансформират обстоятелството, че юношеството си остава доста сложен интервал, който съдържа най-малко два противоположни момента - от една страна, печал по избрана обич на родителите, а когато това към този момент е осъществено - пораждането на нова дарба да се обича. Всичко това изисква положително психическо здраве. Тези интервенции в реалност напълно не са лесни, а реализацията им не е идеална: траурът да вземем за пример в никакъв случай не е цялостен и може да се каже, че известна носталгия по дивната родителска любов изяснява някои по-сетнешни любовни положения. Що се касае до „ новата дарба да се обича “, тя остава белязана от остарялата, което прочее изяснява известни фиксации - у колегата се търсят, повече или по-малко осъзнато, избрани черти, принадлежащи на единия от двамата родители. При всички случаи другият (този или тази, с която живеем) си дава по-често сметка за това от нас самите - той (или тя) ни кара да видим сходно „ фабрично клеймо “… в случай, че можем да се реваншираме.

Юношеството затова подхожда на едно психическо преустрояване (проиес), което някои се затрудняват да извършат - раздялата с родителите и основаването на ново семейство съставляват в сходен случай условни дейности, които „ би трябвало “ да се изпълнят, без това да дава отговор на вътрешна нужда. Ако и сътрудникът е в същите условия, се поражда липса на действителна разлъка с родителите на единия и на другия, което не би било трагично, в случай че двойката няма деца - тези същите рискуват да изгубят ориентирите си, защото бабите и дядовците им ще се трансфорат в техни родители, а последните ще извършват ролята на по-голям брат или сестра.

През юношеството това може да докара до най-тежките рецесии, които в миналото съм срещал в практиката: първият стадий на юношеството в действителност е самите родители да са създали своето!

От: „ Нуждата от бащин престиж през юношеството “, Патрик Деларош (Антисоциалното държание - доктрина и терапия), изд. Център за психосоциална поддръжка, 2004
Картина: The Bellelli Family 1, by Edgar Degas; chinaoilpaintinggallery